Състояние Колянна става 11 април 2023 г.

Разкъсване на менискуса | Диагностика и лечение за физиотерапевти

Скъсване на менискуса

Разкъсване на менискуса | Диагностика и лечение за физиотерапевти

Менискусът е от съществено значение за стабилността, абсорбирането на ударите, разпределението на силите, смазването на коляното, както и за проприоцепцията. (Englund et al. 2009)
Сайтът медиален менискус има формата на буквата С и е приблизително 3 см широка и 4-5 см дълга. Задният рог на менискуса е по-голям от предната му част. Медиалният рог обикновено е прикрепен към тибията. Предният рог е отпуснат при 3-14% от населението. Като цяло медиалният менискус има добра капсулна връзка чрез коронарните връзки.

Латералният менискус има формата на полукръг и има по-голяма тибиална повърхност от медиалния менискус. Тя е широка около 3 см и дълга 3-4 см и е прикрепена към пищяла отпред и отзад. Лигаментната връзка на латералния менискус е по-слабо развита, което му дава по-голяма свобода на движение от медиалния менискус.

Уврежданията на менискуса се причиняват най-вече от ротация на сгънато коляно в разгънато(Bansal et al. 2002).
Всички движения, които могат да доведат до увреждания на връзките на коляното, могат да причинят и увреждания на менискуса(Solomon et al. 2002). Поради тази причина разкъсванията на менискала често се наблюдават заедно с разкъсвания на предната кръстна връзка (ACL). При остри наранявания латералният менискус се разкъсва по-често от медиалния (Smith et al. 2001). От друга страна, медиалният менискус се разкъсва по-често при пациенти с хронично недостатъчни ACL колена, които претърпяват нова травма(Murrel et al. 2001, Keene et al. 1993, Irvine et al. 1992).
Тези различни сценарии водят и до различна локализация и вид на разкъсването: При разкъсване на медиалния менискус (при хронично разкъсване на ACL) по-често се наблюдават периферни разкъсвания в дорзалния рог, а при разкъсване на латералния менискус (при остро разкъсване на ACL) се наблюдават повече разкъсвания в дорзалния рог или средната латерална трета. (Shelbourne et al. 1991, Thompson et al. 1993, Smith et al. 2001).
Менискусите могат да се увредят при остра травма или продължително претоварване. Частичните или пълните разкъсвания на медиалния или латералния менискус се разделят на:

- Вертикалните/надлъжните разкъсвания могат да преминат в разкъсвания на дръжката на кофата
- Радиалните/напречните разкъсвания могат да преминат в разкъсвания на клюна на папагала
- Хоризонталните разкъсвания могат да се превърнат в разкъсвания на клапите

 

Епидемиология

Честотата на увреждане на менискуса при общопрактикуващия лекар се оценява на 2 от 1000 пациенти годишно, като съотношението мъже/жени е 2,5:1(Belo et al. 2010). При проспективно кохортно проучване в областта на първичната медицинска помощ в Нидерландия при 35% от пациентите на възраст между 18 и 65 години с остра травма на коляното е установено разкъсване на менискуса. В същото проучване 11 % са имали комбинирано разкъсване на ACL и менискус, а 9 % са имали комбинирано разкъсване на медиална колатерална връзка и менискус(Kastelein et al. 2008).
Докато травматичните разкъсвания често се появяват в периферията на менискуса и се наблюдават при пациенти на възраст под 30 години, по-сложните и дегенеративни модели обикновено се появяват при по-възрастни хора (Poehling et al. 1990).

Трябва да се спомене, че аномалиите на менискуса, наблюдавани при ЯМР, изглежда са изключително често срещани и при безсимптомното население.
В проучване на Beattie и сътр. (2005 г.) 43 от 44 асимптоматични лица на средна възраст 41,1 години (възрастов диапазон 20-68 години) са показали поне една менискална аномалия.
При 27 лица (61,4%) бяха установени аномалии в поне три от четирите области на коляното.

Важно е да се добави, че разкъсването на менискала може да доведе до остеоартрит на коляното (ОА), но ОА на коляното може да доведе и до спонтанно разкъсване на менискала чрез разрушаване и отслабване на менискалната структура(Englund et al. 2009). Въпреки че честотата на разкъсванията на менискуса е много висока при безсимптомни лица, Bhattacharyya и сътр. (2003 г.) установяват значително по-висока честота на разкъсвания на менискала при лица със симптоматична ОА. Освен това проучване на Hunter et al. (2006 г.) установяват силна връзка между увреждането на менискала и загубата на хрущял.

Харесва ли ви това, което учите?

Следване на курс

  • Учете откъдето и да е, когато и да е и със собствено темпо
  • Интерактивни онлайн курсове от всепризнат екип
  • CEU/CPD акредитация в Холандия, Белгия, САЩ и Великобритания

Клинична картина и преглед

Увреждането на менискала може да причини болка и оток, както и блокиране на коляното при сгъване и разгъване.
Вероятността за лезия на менискуса се увеличава, ако пациентът е на възраст над 40 години и е претърпял ротационна травма по време на носене на тежестта на коляното, което прави невъзможно продължаването на дейността. Освен това усещането за пукане по време на травма прави разкъсването на менискала по-вероятно(Wagemakers et al. 2008).

Други клинични признаци и симптоми включват(Décary et al. 2018, Wagemakers et al. 2008), :

- Изолирана медиална или дифузна болка в коляното
- Оплакване от коляното с прогресивно начало при дегенеративни разкъсвания на менискуса
- Лека до силна болка при завъртане на коляното по време на ежедневни дейности или спорт
- Подуване на ставата 12-24 часа след травмата
- Чувствителност в областта на ставата
- Намалена активност на движението
- Болка в крайните диапазони на движение

 

Физически преглед

Shrier и др. (2010) твърдят, че физикалният преглед за менискални разкъсвания се различава от диагностичните тестове, тъй като менискалните разкъсвания са хетерогенни по природа, например задни срещу предни разкъсвания. Поради това авторите смятат, че не бива да се разчита на стойностите на чувствителност и специфичност при наранявания на менискуса, а изборът на физикални тестове трябва да се основава на логиката, залегнала в начина, по който различните тестове натоварват различните части на менискуса.

Друг много разпространен тест за диагностициране на разкъсвания на менискуса е тестът на Ейпли:

Други ортопедични тестове за оценка на пателофеморалната болка са:

РОЛЯТА НА VMO И КВАДРАНТИТЕ В PFP

Безплатна видеолекция за пателофемуралната болка
Харесва ли ви това, което учите?

Следване на курс

  • Учете откъдето и да е, когато и да е и със собствено темпо
  • Интерактивни онлайн курсове от всепризнат екип
  • CEU/CPD акредитация в Холандия, Белгия, САЩ и Великобритания

Лечение

Менискектомията или частичното хирургично възстановяване на менискуса е една от най-разпространените ортопедични операции в света. През последните десетилетия обаче тази процедура е подложена на критики, тъй като няколко рандомизирани контролирани проучвания показват също толкова задоволителни резултати при консервативно лечение. Освен това Sihvonen и сътр. провеждат рандомизирано проучване, в което сравняват артроскопска частична менискетромия с операция "sham", което не показва разлика и дори малко по-висок риск от развитие на ОА на коляното 5 години след операцията. Оставете това да потъне за момент.

Така че описаното в литературата консервативно лечение на разкъсвания на менискуса обикновено включва комбинация от загряване, упражнения за раздвижване, сила и контрол на ставите/проприоцептивни упражнения, които се правят за 2-3 сесии седмично в продължение на 12 седмици. Тези сесии се провеждат под наблюдение или самостоятелно от пациента. Пациентите бяха оценени с валидирани показатели за резултатите, като KOOS, оценка на коляното на Лисхолм, скала на активността на Тегнер и изокинетични измервания на силата.

Ще представим няколко упражнения за всяка област:

Уверете се, че сте определили конкретните нужди на пациента. Например за някои хора е необходимо да направят изпад, за да се справят с основните си задължения или да работят, така че ще включите и тях в обучението си. Това също е дълъг списък с упражнения и не бива да затрупваме пациентите си с много упражнения. Поддържайте минимален брой от 3-5 упражнения.

Какво да кажем за пациенти с механични симптоми като блокиране или притискане на коляното?
Sihvonen et al. (2016 г.) сравняват резултатите на 900 последователни пациенти със симптоматично дегенеративно заболяване на коляното и разкъсване на менискуса, подложени на артроскопска частична менискектомия. След това те сравняват резултатите на пациентите с механично притискане или блокиране на коляното и пациентите без механични симптоми. Изненадващо и в очевиден контраст с преобладаващия консенсус и повечето препоръки в ръководствата, проучването показва, че предоперативното самоотчитане на механични симптоми всъщност е свързано с по-малко благоприятен изход от операцията, отколкото липсата на тези симптоми. От всички пациенти с механични симптоми блокирането или хващането е облекчено само при 53%. В същото време 11% от пациентите без предшестващи механични симптоми са имали блокиране или прихващане след операцията.
Една от основните констатации на проучването е, че механичните симптоми са по-разпространени при пациентите с ОА на коляното. Тези данни предполагат, че механичните симптоми всъщност се дължат на общата дегенерация на коляното, а не на отделна лезия, като например дегенеративно разкъсване на менискуса.

В неотдавнашно изявление в British Journal of Sports Medicine на Thorlund и др. (2018 г.) авторите обобщават настоящите доказателства и заявяват, че интервенциите с физически упражнения имат сходен ефект върху намаляването на болката и подобряването на функцията в сравнение с операцията при дегенеративни разкъсвания. Висококачествените доказателства не показват клинично значим ефект на операцията, в допълнение към упражненията, върху болката и функцията в групата с дегенеративни разкъсвания. Поради тази причина терапията с физически упражнения трябва да бъде предпочитано лечение за пациенти на средна и по-възрастна възраст с дегенеративни менискални лезии.
Прогресивната тренировъчна терапия, състояща се от нервно-мускулни и силови упражнения за долните крайници, главно за квадрицепса, и изпълнявана 2-3 пъти седмично в продължение на 12 седмици, е доказала своята ефективност при пациенти на средна възраст с дегенеративни разкъсвания на менискуса(Kise et al. 2016). Въпреки че ефективността на програмата за упражнения за по-млади пациенти под 40 години с травматични разкъсвания на менискуса все още не е доказана, общата насоченост на упражненията не се различава от тази при дегенеративните разкъсвания.

 

Препратки

Bansal, P., Deehan, D. J., & Gregory, R. J. H. (2002). Диагностика на остро блокираното коляно. Injury, 33(6), 495-498.

Beattie, K. A., Boulos, P., Pui, M., O'Neill, J., Inglis, D., Webber, C. E., & Adachi, J. D. (2005). Аномалии, установени в коленете на асимптоматични доброволци чрез периферен магнитен резонанс. Остеоартрит и хрущяли, 13(3), 181-186.

Belo, J. N., Berg, H. F., Ikkink, A. K., & Wildervanck-Dekker, C. M. J. (2010). NHG-standaard traumatische knieproblemen. Huisarts Wet, 54(3), 147-158.

Bhattacharyya, T., Gale, D., Dewire, P., Totterman, S., Gale, M. E., Mclaughlin, S., ... & Felson, D. T. (2003). Клинично значение на менискалните разкъсвания, доказани чрез магнитно-резонансна томография, при остеоартрит на коляното☆. JBJS, 85(1), 4-9.

Décary S, Fallaha M, Frémont P, Martel-Pelletier J, Pelletier JP, Feldman DE, Sylvestre MP, Vendittoli PA, Desmeules F. Диагностична валидност на комбинирането на анамнестични елементи и тестове за физикално изследване за травматични и дегенеративни симптоматични разкъсвания на менискала. PM&R. 2018 May 1;10(5):472-82.

Englund, M., Guermazi, A., & Lohmander, S. L. (2009). Ролята на менискуса при остеоартрита на коляното: причина или следствие?. Radiologic Clinics, 47(4), 703-712.

Hegedus EJ, Cook C, Hasselblad V, Goode A, Mccrory DC. Тестове за физическо изследване за оценка на скъсан менискус в коляното: систематичен преглед с мета-анализ. journal of orthopaedic & sports physical therapy. 2007 Sep;37(9):541-50.

Hunter, D. J., Zhang, Y. Q., Niu, J. B., Tu, X., Amin, S., Clancy, M., ... & Felson, D. T. (2006). Връзката на патологичните промени в менискала със загубата на хрущял при симптоматичен остеоартрит на коляното. Артрит и ревматизъм, 54(3), 795-801.

Ървайн, Г. Б., и Глазгоу, М. М. (1992). Естествена история на менискуса при предна кръстосана недостатъчност. Артроскопски анализ. Bone & Joint Journal, 74(3), 403-405.

Kastelein M, Wagemakers H, Luijsterburg P, Berger M, Koes B, Bierma-Zeinstra S. De waarde van anamnese en lichamelijk onderzoek bij het diagnosticeren van traumatisch knieletsel. Huisarts en wetenschap. 2008 Nov 1;51(11):528-35.

Kise, N. J., Risberg, M. A., Stensrud, S., Ranstam, J., Engebretsen, L., & Roos, E. M. (2016). Упражняваща терапия срещу артроскопска частична менискектомия при дегенеративно разкъсване на менискала при пациенти на средна възраст: рандомизирано контролирано проучване с двугодишно проследяване. bmj, 354, i3740.

Кийн, Г. К., Бикерстаф, Д., Рей, П. Дж. и Патерсън, Р. С. (1993). Естествена история на менискалните разкъсвания при недостатъчност на предната кръстна връзка. Американско списание за спортна медицина, 21(5), 672-679.

Lowery DJ, Farley TD, Wing DW, Sterett WI, Steadman JR. Клиничната комплексна оценка точно открива менискалната патология. Артроскопия: The Journal of Arthroscopic & Related Surgery (Списание за артроскопска и свързана с нея хирургия). 2006 Nov 1;22(11):1174-9.

Mine, T., Kimura, M., Sakka, A., & Kawai, S. (2000). Инервация на ноцицепторите в менискусите на колянната става: имунохистохимично изследване. Archives of orthopaedic and trauma surgery, 120(3-4), 201-204.

Murrell, G. A., Maddali, S., Horovitz, L., Oakley, S. P., & Warren, R. F. (2001). Ефектите от времевия ход след увреждане на предната кръстна връзка в зависимост от загубата на менискал и хрущял. The American Journal of Sports Medicine, 29(1), 9-14.

Poehling GG, Ruch DS, Chabon SJ. Обстановка на менискалните увреждания. Клиники по спортна медицина. 1990 Jul;9(3):539-49.

Raj MA, Bubnis MA. Разкъсвания на менискала на коляното в: StatPearls Treasure Island (FL): StatPearls Publishing LLC; 2018 .

Rongen, J. J., и др. "Повишен риск за операция за смяна на коляното след артроскопска операция при дегенеративни менискални разкъсвания: многоцентрово надлъжно наблюдение, използващо данни от инициативата за остеоартрит." Osteoarthritis and cartilage25.1 (2017): 23-29.

Шелборн, К. Д. и Ниц, П. А. (1991). Преразглеждане на триадата на O'Donoghue: комбинирани травми на коляното, включващи разкъсвания на предна кръстна връзка и медиална колатерална връзка. Американско списание за спортна медицина, 19(5), 474-477.

Shrier I, Boudier-Revéret M, Fahmy K. Разбиране на различните тестове за физикален преглед при съмнение за менискални разкъсвания. Актуални доклади за спортната медицина. 2010 Sep 1;9(5):284-9.

Sihvonen, Raine, и др. "Артроскопска частична менискектомия срещу операция "sham" при дегенеративно разкъсване на менискала". New England Journal of Medicine 369.26 (2013): 2515-2524.

Sihvonen R, Englund M, Turkiewicz A, Järvinen TL. Механични симптоми като индикация за артроскопия на коляното при пациенти с дегенеративно разкъсване на менискуса: проспективно кохортно проучване. Остеоартрит и хрущяли. 2016 Aug 1;24(8):1367-75.

Smith, J. P., & Barrett, G. R. (2001). Модели на разкъсване на медиалния и латералния менискал при колена с дефицит на предна кръстна връзка. Американско списание за спортна медицина, 29(4), 415-419.

Smith BE, Thacker D, Crewesmith A, Hall M. Специални тестове за оценка на менискални разкъсвания в коляното: систематичен преглед и мета-анализ. BMJ Медицина, базирана на доказателства. 2015 Jun 1;20(3):88-97.

Соломон, Д. Х., Симел, Д. Л., Бейтс, Д. У., Кац, Д. Н., и Шафър, Д. Л. (2001). Има ли този пациент скъсан менискус или колянна връзка?: стойност на физикалния преглед. Jama, 286(13), 1610-1620.

Skou, S. T., & Thorlund, J. B. (2018). 12-седмична програма за тренировъчна терапия под наблюдение за млади възрастни с менискално разкъсване: Разработване на програма и проучване за осъществимост. Journal of bodywork and movement therapies, 22(3), 786-791.

Томпсън, У. О., и Фу, Ф. Х. (1993). Менискусът в коляното с кръстосана недостатъчност. Клиники по спортна медицина, 12(4), 771-796.

Thorlund JB, Juhl CB, Ingelsrud LH, Skou ST. Рискови фактори, диагноза и нехирургично лечение на менискални разкъсвания: доказателства и препоръки: становище, изготвено по поръчка на Датското дружество по спортна физиотерапия (DSSF). Br J Sports Med. 2018 May 1;52(9):557-65.

Wagemakers HP, Heintjes EM, Boks SS, Berger MY, Verhaar JA, Koes BW, Bierma-Zeinstra SM. Диагностична стойност на снемането на анамнеза и физикалния преглед за оценка на менискални разкъсвания на коляното в общата практика. Клинично списание за спортна медицина. 2008 Jan 1;18(1):24-30.

Харесва ли ви това, което учите?

Следване на курс

  • Учете откъдето и да е, когато и да е и със собствено темпо
  • Интерактивни онлайн курсове от всепризнат екип
  • CEU/CPD акредитация в Холандия, Белгия, САЩ и Великобритания
Онлайн курс

Увеличете успеха на лечението при пациенти с болки в коляното

ДА СЕ ЗАПИШЕТЕ ЗА ТОЗИ КУРС
Фон на банера на онлайн курса (1)
Онлайн курс за пателофеморални заболявания
Отзиви

Какво казват клиентите за този онлайн курс

Изтеглете нашето БЕЗПЛАТНО приложение