Разкъсване на менискуса | Диагностика и лечение за физиотерапевти
Разкъсване на менискуса | Диагностика и лечение за физиотерапевти
Менискусът е от съществено значение за стабилността, абсорбирането на ударите, разпределението на силите, смазването на коляното, както и за проприоцепцията. (Englund et al. 2009)
Сайтът медиален менискус има формата на буквата С и е приблизително 3 см широка и 4-5 см дълга. Задният рог на менискуса е по-голям от предната му част. Медиалният рог обикновено е прикрепен към тибията. Предният рог е отпуснат при 3-14% от населението. Като цяло медиалният менискус има добра капсулна връзка чрез коронарните връзки.
Латералният менискус има формата на полукръг и има по-голяма тибиална повърхност от медиалния менискус. Тя е широка около 3 см и дълга 3-4 см и е прикрепена към пищяла отпред и отзад. Лигаментната връзка на латералния менискус е по-слабо развита, което му дава по-голяма свобода на движение от медиалния менискус.
Уврежданията на менискуса се причиняват най-вече от ротация на сгънато коляно в разгънато(Bansal et al. 2002).
Всички движения, които могат да доведат до увреждания на връзките на коляното, могат да причинят и увреждания на менискуса(Solomon et al. 2002). Поради тази причина разкъсванията на менискала често се наблюдават заедно с разкъсвания на предната кръстна връзка (ACL). При остри наранявания латералният менискус се разкъсва по-често от медиалния (Smith et al. 2001). От друга страна, медиалният менискус се разкъсва по-често при пациенти с хронично недостатъчни ACL колена, които претърпяват нова травма(Murrel et al. 2001, Keene et al. 1993, Irvine et al. 1992).
Тези различни сценарии водят и до различна локализация и вид на разкъсването: При разкъсване на медиалния менискус (при хронично разкъсване на ACL) по-често се наблюдават периферни разкъсвания в дорзалния рог, а при разкъсване на латералния менискус (при остро разкъсване на ACL) се наблюдават повече разкъсвания в дорзалния рог или средната латерална трета. (Shelbourne et al. 1991, Thompson et al. 1993, Smith et al. 2001).
Менискусите могат да се увредят при остра травма или продължително претоварване. Частичните или пълните разкъсвания на медиалния или латералния менискус се разделят на:
- Вертикалните/надлъжните разкъсвания могат да преминат в разкъсвания на дръжката на кофата
- Радиалните/напречните разкъсвания могат да преминат в разкъсвания на клюна на папагала
- Хоризонталните разкъсвания могат да се превърнат в разкъсвания на клапите
Епидемиология
Честотата на увреждане на менискуса при общопрактикуващия лекар се оценява на 2 от 1000 пациенти годишно, като съотношението мъже/жени е 2,5:1(Belo et al. 2010). При проспективно кохортно проучване в областта на първичната медицинска помощ в Нидерландия при 35% от пациентите на възраст между 18 и 65 години с остра травма на коляното е установено разкъсване на менискуса. В същото проучване 11 % са имали комбинирано разкъсване на ACL и менискус, а 9 % са имали комбинирано разкъсване на медиална колатерална връзка и менискус(Kastelein et al. 2008).
Докато травматичните разкъсвания често се появяват в периферията на менискуса и се наблюдават при пациенти на възраст под 30 години, по-сложните и дегенеративни модели обикновено се появяват при по-възрастни хора (Poehling et al. 1990).
Трябва да се спомене, че аномалиите на менискуса, наблюдавани при ЯМР, изглежда са изключително често срещани и при безсимптомното население.
В проучване на Beattie и сътр. (2005 г.) 43 от 44 асимптоматични лица на средна възраст 41,1 години (възрастов диапазон 20-68 години) са показали поне една менискална аномалия.
При 27 лица (61,4%) бяха установени аномалии в поне три от четирите области на коляното.
Важно е да се добави, че разкъсването на менискала може да доведе до остеоартрит на коляното (ОА), но ОА на коляното може да доведе и до спонтанно разкъсване на менискала чрез разрушаване и отслабване на менискалната структура(Englund et al. 2009). Въпреки че честотата на разкъсванията на менискуса е много висока при безсимптомни лица, Bhattacharyya и сътр. (2003 г.) установяват значително по-висока честота на разкъсвания на менискала при лица със симптоматична ОА. Освен това проучване на Hunter et al. (2006 г.) установяват силна връзка между увреждането на менискала и загубата на хрущял.
Клинична картина и преглед
Увреждането на менискала може да причини болка и оток, както и блокиране на коляното при сгъване и разгъване.
Вероятността за лезия на менискуса се увеличава, ако пациентът е на възраст над 40 години и е претърпял ротационна травма по време на носене на тежестта на коляното, което прави невъзможно продължаването на дейността. Освен това усещането за пукане по време на травма прави разкъсването на менискала по-вероятно(Wagemakers et al. 2008).
Други клинични признаци и симптоми включват(Décary et al. 2018, Wagemakers et al. 2008), :
- Изолирана медиална или дифузна болка в коляното
- Оплакване от коляното с прогресивно начало при дегенеративни разкъсвания на менискуса
- Лека до силна болка при завъртане на коляното по време на ежедневни дейности или спорт
- Подуване на ставата 12-24 часа след травмата
- Чувствителност в областта на ставата
- Намалена активност на движението
- Болка в крайните диапазони на движение
Физически преглед
Shrier и др. (2010) твърдят, че физикалният преглед за менискални разкъсвания се различава от диагностичните тестове, тъй като менискалните разкъсвания са хетерогенни по природа, например задни срещу предни разкъсвания. Поради това авторите смятат, че не бива да се разчита на стойностите на чувствителност и специфичност при наранявания на менискуса, а изборът на физикални тестове трябва да се основава на логиката, залегнала в начина, по който различните тестове натоварват различните части на менискуса.
Друг много разпространен тест за диагностициране на разкъсвания на менискуса е тестът на Ейпли:
Други ортопедични тестове за оценка на пателофеморалната болка са:
- Съвместна линия чувствителност
- Знак за скок / тест на Финокието
- Тесалия тест
- Тест на Ege
- Тест за разходка с патица
- Тест за отскок към дома
РОЛЯТА НА VMO И КВАДРАНТИТЕ В PFP
