Брахиален плексит | Диагностика и лечение

Брахиалният плексит, известен още като невралгична амиотрофия или синдром на Парсънидж-Търнър, е рядко заболяване, което засяга мрежата от нерви, наречена брахиален плексус, която контролира движенията и усещанията в раменете, ръцете и дланите. Това заболяване се характеризира с внезапна и силна болка в засегнатата област, последвана от слабост или парализа на засегнатите мускули.

Брахиалният плексит може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга млади хора. Въпреки значителните усилия в областта на научните изследвания, основната причина за брахиалния плексит не е добре проучена и понастоящем няма лечение за това състояние. Въпреки това, при правилно диагностициране и лечение, повечето хора с брахиален плексит могат да възстановят част или цялата си функция с течение на времето.

Разпространение

Въпреки че първоначално се е смятало, че е рядко срещано, липсата на признание може да е допринесла за това убеждение. Засяга между 2 и 3 случая на 100 000 души годишно. Състоянието е по-често срещано при мъжете и обикновено се появява след заболяване или фактор на околната среда, като например усилена дейност или ваксинация (Monteiro et al. 2022).

Етиология

Съществува доста широк спектър от потенциални причини за брахиалния неврит. Някои от най-разпространените причини, които се споменават в литературата, са бактериални, паразитни или вирусни инфекции: вирусът Коксаки В, паротитът, вариола майор и минор, ХИВ и парвовирус В19 (Feinberg and Radecki 2010).

Хирургия, анестезия, ревматични заболявания като синдром на Елерс-Данлос, системен лупус еритематозус, темпорален артериит и полиартериит нодоза, както и заболявания на съединителната тъкан, са други фактори, които излагат хората на риск от брахиален неврит. Други решаващи фактори са тежките физически упражнения и нараняванията на раменния пояс.

Допълнителни източници са инжектирането на рентгенова контрастна боя, тетаничен токсоид и антитоксин, ваксинация срещу дифтерия, коклюш и тетанус (DPT), дребна шарка, свински грип, бременност и раждане, лъчева терапия, лумбална пункция и пневмоенцефалограма.

Съществува и наследствен вариант, свързан с хромозома 17q24. Тези пациенти получават повтарящи се пристъпи, предизвикани от същите събития като останалите, например скорошна инфекция (Gonzalez-Alegre et al 2002).

Курс на симптомите

Брахиалният неврит обикновено включва три фази. Във фаза 1 пациентът се оплаква от силна, обикновено едностранна болка, която се описва като болезнена, внезапна и засяга страничния аспект на рамото, както се вижда при засягане на аксиларния нерв, скапуларната болка, както се вижда при засягане на супраскапуларния нерв, суперлатералната гръдна стена, както се вижда при преден междукоремен нерв, предкубиталната ямка, както се вижда при преден междукоремен нерв, и страничната част на ръката или предмишницата, както се вижда при мускулокутанния нерв. Болката е най-силна през нощта, събужда страдащия от сън и обикновено не е позиционна. Интервалът между задействането и симптомите варира средно от един до двадесет и осем дни, но 66% от пациентите съобщават, че задействането е станало в рамките на седем дни.

Ранното откриване, според van Alfen et al., позволява медицинска намеса, която може да намали тежестта на клиничното протичане. В продължение на няколко дни до седмици силната болка се ограничава и изчезва. По принцип времето за възстановяване на пациента е толкова по-дълго, колкото по-дълго продължава болката. С отшумяването на болката пациентите обикновено навлизат във фаза 2 на заболяването и започват да изпитват безболезнена слабост, например слабост в ръката и раменния пояс. Ръцете и предмишницата също могат да бъдат засегнати, макар че това се среща много по-рядко. Започва и атрофия на мускулите, но след 6 до 18 месеца обикновено следва бавно, стабилно възстановяване на мускулната функция, което се определя като фаза 3 на състоянието (van Alfen и van Engelen 2006).

Според Ferrante et al. 89% от пациентите са се възстановили напълно след три години, 75% - след две години, а 36% - след една година. Въпреки това, според Van Alfen и сътр., след средна продължителност от 2,5 години 30% от пациентите съобщават за постоянен дискомфорт, а 66% съобщават за функционални увреждания. Подчертаване, че състоянието не е самоограничаващо се.

Диагноза

В прегледа на Ferrante et al. се посочва, че диагнозата се основава на ЯМР и ЕМГ. Диагностицирането на синдрома е предизвикателство поради разнообразните му състояния, включително атипични прояви. Мускулните промени, които най-често се свързват със синдрома, са свързани с подвижността, а болката може да засегне и областта на ръката, лакътя и шийния отдел на гръбначния стълб. В литературата няма консенсус относно това кой нерв е най-засегнат, но са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези данни (Santos et al. 2021). Доклад за случай на Abraham et al (2016) дори предполага, че възпалението може да се намира извън брахиалния плексус.

Диагнозата е важна, защото може да предотврати ненужни или неполезни начини на лечение. Уверете се, че сте изключили други диагнози, като например болка в рамото, свързана с ротаторния маншон, замръзнало рамо, гленохумерален остеоартрит, остър полиомиелит, амиотрофична латерална склероза, тумор на брахиалния плексус, шийна дискова болест, шийни лезии, мононеврит мултиплекс, неопластична инфилтрация на брахиалния сплит, нетравматични компресивни увреждания на нервите, травма на брахиалния сплит, както и травматични компресивни увреждания на нервите, инфаркт на миокарда и белодробна емболия. Този списък не е изчерпателен.

Клиничен преглед

При физическия преглед често се установява, че са засегнати два или повече нерва. Една отличителна черта, която отличава неврита на брахиалния плексус от други заболявания, е, че той засяга различни мускули по различен начин, въпреки че всички те са инервирани от един и същ периферен нерв (патична пареза). По-късно в хода на заболяването физикалният преглед може да разкрие симптоми на долните моторни неврони (хипотония, арефлексия, атрофия и фасцикулации), особено в горния брахиален плексус (С5,6,7). Абдукцията и външната ротация на рамото ще бъдат намалени в случаите на слабост, която се развива след фазата на острата болка, което показва засягане на делтоидите, супраспинатуса и инфраспинатуса. Когато при засягане на дългия гръден нерв е засегнат предният мускул сератус, се наблюдава медиално крило на лопатката.

Лечение

Няма консенсус относно идеалните методи за лечение. В болезнената ранна фаза се препоръчват аналгетици, както и обездвижване на засегнатия крайник. Въпреки това кортикостероидите обикновено не повлияват прогнозата на брахиалния неврит. Те могат да бъдат полезни в острата фаза и е установено, че ускоряват отшумяването на острата болка (Gonzalez-Alegre et al 2002). Ако болката позволява, се препоръчват упражнения за рамото. Доказано е, че други методи са ефективни за намаляване на болката и слабостта, както и за възстановяване на мускулния трофизъм и функционалното състояние. Това включва кинезитерапия, транскутанна електрическа нервна стимулация, дълбока дермална терапия, криотерапия и/или функционална електростимулация. Обърнете внимание, че няма висококачествени проучвания по отношение на лечението на това състояние. Това се дължи на редкия характер на заболяването.

Отказ от отговорност

Литературата по тази тема е изключително оскъдна. Интерпретирайте тези резултати с повишено внимание за клиничната практика и интелектуалните цели.

Препратки

Монтейро С, Силва Гомеш Д, Моура Н, Сарменто М, Картучо А. Синдромът на Парсонаж-Търнър, преразгледан: Четири случая и литературен обзор. Gaz Med [Интернет]. 2022 Feb. 4 [cited 2023 Mar. 28];9(1). https://doi.org/10.29315/gm.v1i1.503

Сантос, И. Л., и Соуза, В. Г.. (2021). Мускулно-скелетни промени и болка при пациентки със синдрома на Търнър: интегративен преглед. Brjp, 4(BrJP, 2021 4(4)), 353-356. https://doi.org/10.5935/2595-0118.20210054

Feinberg, J. H., & Radecki, J. (2010). Синдром на обръщача на пасторала. HSS journal : the musculoskeletal journal of Hospital for Special Surgery, 6(2), 199-205. https://doi.org/10.1007/s11420-010-9176-x

Gonzalez-Alegre, P., Recober, A., & Kelkar, P. (2002). Идиопатичен брахиален неврит. Ортопедично списание на Айова, 22, 81-85.

van Alfen, N., & van Engelen, B. G. (2006). Клиничен спектър на невралгичната амиотрофия при 246 случая. Brain : a journal of neurology, 129(Pt 2), 438-450. https://doi.org/10.1093/brain/awh722

Абрахам, А., Изенберг, А., Додиг, Д., Брил, В. и Брайнер, А. (2016). Ултразвуковото изследване на периферните нерви показва разширяване на периферните нерви извън брахиалния плексус при невралгична амиотрофия. Списание за клинична неврофизиология : официална публикация на Американското електроенцефалографско дружество, 33(5), e31-e33. https://doi.org/10.1097/WNP.0000000000000304

Gstoettner C, Mayer JA, Rassam S и др. Невралгична амиотрофия: промяна на парадигмата в диагностиката и лечението. Journal of Neurology, Neurosurgery & Psychiatry 2020;91:879-888.